По-важни владетели на България

ХАН АСПАРУХ
Като създател на България хан Аспарух се счита за първия и владетел като независима държава. Той управлява от 681 до 701г.

Победите му над Византия и утвърждаването на българската държава го правят един от великите владетели на една от най-ранните държави.



ХАН КРУМ
Свирепия за всички врагове на българия хан Крум постига много за засилването на България във военно отношение. При управлението му от 803 до 814г. се издават първите писмени закони за изкореняване на лозята, с което той успява да респектира войниците си и да поведе народа към нечували победи. Ръцете на тези които крадяли били посичани. Най-голяма слава му донася битката при Върбишкия проход на 26 юли 811. Тогава византийски император Никифор I пада в битката спечелена от крумовата войска. След битката Крум вдига тост с никифоровата глава и изрича думите "Наздраве дружина с Никифорова кратуна".


ЦАР СИМЕОН

Симеон I Велики е български владетел, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу византийци и сърби довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол.

На 11 май 912 г. починал Лъв VI Философ и престолът бил зает от брат му Александър, който управлявал като регент на малолетния Константин VII Багренородни. Александър отказал да плаща ежегодния данък на България и като контрамярка Симеон обсадил Константинопол. През юни 913 г. в Константинопол бил извършен държавен преврат. Александър бил отстранен от властта и начело на държавата управлявал регентски съвет начело с патриарх Николай Мистик.

През юли-август 913 г. българските войски навлезли във византийска Източна Тракия и блокирали Константинопол по суша. Започнали преговори между двете страни, в хода на които се стигнало до лична среща между българския владетел и главата на имперското регентство в Константинополското предградие Хебдомон край северния бряг на Мраморно море.

Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първото българско царство. По негово време освен до невиждано до тогава териториално могъщество страната става средище на културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволили да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепил властта си вътре в държавата и провел една изключително стабилна вътрешна политика. Било постигнато политическо, религиозно и културно обединение.

Част от експертите смятат, че многобройните войни, които Симеон води, в крайна сметка изтощават България, и при наследниците на Петър I тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата откъм човешки ресурси Византия, което води до падането ѝ под ромейско владичество през 1018 г. Независимо от този факт Симеон I остава в българската история с прозвището „Велики“, а управлението му с определението „Златен век“ заради териториалното разширение, до което довежда България, и заради културния разцвет на страната, невиждани до този момент.
Цар Симеон с право може да се нарече най-великия владетел който държавата е виждала, той умира през 927 при обсадата на Константинопол.